кажи защо съм се родила
като нямам право на любов?
Кажи, защо с живот съдба си ме дарила,
като пътят ми е толкова суров?
Когато нещо заобичам,
то тръгва си завинаги от мен,
започвам силно да отричам,
че няма да се повтори този ден!
Но ето, случва се отново това,
той си тръгва, отнема моя пламък,
взема си с него и любовта,
и сърцето ми отново става камък!
Прости ми, Господи, за всичко Ти!!!
Прости, че толкова близо виждам края,
няма да постигна своите мечти
прости за всичко, но аз не зная....
Не мога да се науча просто да живея,
не искам да бъда никой в този свят.
Искам за някой да копнея,
не искам да живея в света непознат!!!
© Мария Василева All rights reserved.
