Как можа...
Откакто си замина се подстригах.
А плитката положих я до теб.
Ако случайно някога се върнеш,
да ме познаеш по сивият ми цвят.
................
Как можа така да си отидеш,
без да ме предупредиш дори.
Без да знам дали и как ще могат
децата наши да растат сами.
Как можа така да ме оставиш
в средата на житейския ни път,
но май е истина това, което казват,
,,на вола, че рогата не тежат''.
Как можа да тръгнеш тъй внезапно,
без да ме подготвиш за това.
Как можа без мене да отидеш
там, при изгрева и при нощта!
................
И все пак, ако някога се върнеш,
не ме събуждай, ако кротко спя.
Опитай се с ръце да ме прегърнеш...
по изгрев всички грешки ще простя!
Как можа да мине толкоз време,
а болката по тебе не умря...
..................
А плитката положих я до теб.
Ако случайно някога се върнеш,
да ме познаеш по сивият ми цвят.
................
Как можа така да си отидеш,
без да ме предупредиш дори.
Без да знам дали и как ще могат
децата наши да растат сами.
Как можа така да ме оставиш
в средата на житейския ни път,
но май е истина това, което казват,
,,на вола, че рогата не тежат''.
Как можа да тръгнеш тъй внезапно,
без да ме подготвиш за това.
Как можа без мене да отидеш
там, при изгрева и при нощта!
................
И все пак, ако някога се върнеш,
не ме събуждай, ако кротко спя.
Опитай се с ръце да ме прегърнеш...
по изгрев всички грешки ще простя!
Как можа да мине толкоз време,
а болката по тебе не умря...
..................
© Анета All rights reserved.
Някои неща и лица от живота НЕ МОГАТ И НЕ ТРЯБВА да се забравят!! Помни и си носи кръста,друго не мога да ти кажа!! Силен и болезнен стих!
