Как порасна
К А К П О Р А С Н А
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна
и останах аз самотна.
Нощите ни още търся.
Дишането ти усещам,
пухкавите ти ръчички
и плача ти в късни нощи.
Всеки звук и всяка дума
от креватчето ти малко
вечер още ги дочувам
и заспивам отмаляла.
Колко радост ми донесе,
колко грижи ми създаде,
от които помъдрявах.
Щастието ти ми даде.
Колко много си пораснал!
Пропаст сякаш ни разделя.
Моя мъка и надежда,
в себе си те пак люлея.
Боже, аз благодаря ти
за красавеца до мене,
за сърцето му голямо
и подкрепящото рамо!
© Стойна Димова All rights reserved.
