Леха от тъга
Какво ме кара да се натъжа,
дали че литна ангелски далече,
или ми липсва силната жена,
макар и скромен ръстът ти да беше.
Каква неземна обич ти ми вля,
нали от светла вяра не лиши ме,
косата ти от грижи побеля.
Щастлива съм да нося твойто име.
Под мен какъв горещ пожар гаси,
на никого не каза, не изплака.
И майчица, приятел бе ми ти,
децата ми с възхита те зовяха
в игрите си, любима и добра,
калени, упорити ги направи.
С молитвата ти бог ще позова
да ни дари със ум и крепко здраве.
© Светличка All rights reserved.
