Nov 16, 2012, 11:02 AM

Какво очакваме от новия синод

  Poetry » Other
563 0 1

 

Една мисъл в моя ум заседна:
Патриархът ли не е лобирал,
Господ криво ли го е разбирал,
та България е днес последна,
и от всичките страни – най-бедна?

Само подлеци и наглеци,
и крадците - във разкош добруват,
а пък целокупният народ
всекиму слугува и робува.

И сме умни, и сме работливи,
и добри сме, и сме талантливи,
но ни липсва божия подкрепа -
от това съдбата ни е клета.

Иска ми се новият синод,
да ни отърве от тез неволи,
и с молитвите си да измоли
щастие за целия народ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Два въпроса исках да поставя с този стих: първо, какъв е критерият за добър или недобър духовен пастир? Това би трябвало да е благоденствието на неговото паство, на неговото стадо. А защо Господ не изпълнява молитвите на нашите митрополити - или защото те притворно се молят, говорят едно, а си мислят съвсем друго и Господ, който чете мислите им, изпълнява истинските им желания, или защото за да ги изпълни, молбите към него не трябва да са толкова смирени, а по-ултимативни.
    И като от молитвите нищо не зависи, тогава защо е този театър - защо митрополитите си придават такава важност, защо толкова се надуват и си мислят или ни заблуждават, че вършат нещо полезно.
    Толкова много молебени, толкова водосвети, толкова литургии се правят, при това с такава пищна тържественост и официалност, че трябва да си кажа: не е възможно всичко това да няма смисъл.
    И ако не кажа, че аз съм заблуденият, трябва да кажа, че всички участници или очакващи нещо от тези молитви, са заблудени - или глупави, или лицемери.
    Което всъщност и казвам в това стихотворение, обаче.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...