Какво стихът е, ако не е песен
От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ –
така ме учат пишещи „свободно“.
А мене всъщност ме освобождава –
крила ми дава напоени с волност.
За всички, дето свойте думи пишат,
тъй както им се раждат във главата.
Бих казал им – "Дори когато дишат,
пак в ритъм подчинени са телата".
Сърцето не тупти ли вечно в ритъм,
какво душата е без страст, без патос!?
И всичко е в баланс – човек полита,
като почувства със небето слятост.
Не сте в окови, пишете ли в рими,
защото в тях е скрита красотата!
Когато в мислите сте се сдобили
с мощта от диво – да изваеш свято!
© Данаил Таков All rights reserved.
