Aug 8, 2006, 1:58 PM

Какво за мен е любовта...

  Poetry
1.3K 0 5
Бих откъснала от мрака
сетен полъх светлина
и угрижена ще чакам
твойта нежна тишина.

Сутрин слънцето ще праща
свойта сладост у дома.
Весело ще те изпращам,
в очите с две слова.

Всяка нощ ще ти дарявам
от себе си по късче красота,
дано тогава осъзнаеш
какво за мен е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...