Каквото
735
0
1
Въздухът горчи.
Сърцето ми на две се свива
и после се усмихва.
Мечтата в гняв и болка се превръща,
въздишките във сиво.
Не можем спиралата си да изтрием,
без да насълзим окото.
И в бездни изпадаме,
в страстта се вплитаме и любим.
И мразим го.
Човеци прости и обикновени.
Души на тлен и плен на свойта орис.
Умри, живей и пак умирай.
И преходни сме.
И делата.
© Димитър Йорданов All rights reserved.
