Sep 7, 2017, 11:14 AM

Календар

  Poetry » Love
1.8K 7 4

През септември очите са тъжни,
обещах си през август да те забравя.
През октомври ще чакам да пишеш,
а през юли излъгах, че вече те мразя!
През ноември сърцето е лед,
а през юни пареше като огън.
През декември ще заспиваш без мен,
а през май дали помниш, че сме родени и двамата?
През януари на 7-ми празнуваш,
а през април помня разказваше....
че на 14-ти февруари все не заспиваш,
а на 8-ми март нещо ти липсваше.
И ето, че годината отмина, а ти видя ли календара?
Обичах те, обичам те и пак си ми любима –
не се научих да те мразя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и трогателно! Добавям стиха ти в любими! Благодаря!
  • То няма и смисъл да я мразиш. Само ще ти тежи на теб. Харесах. Поздрави.
  • Няма смисъл да мразим някой за това, че вече не ни обича.. Разлюбванено е като влюбването - често не се знае защо. По важно е да си намерим "истинската любов".. тази с която някой ден ще потропваме заедно с бастунчетата сред дълги години пълни с радости.
  • Май не само това но още безброй неща никога няма да забравиш напълно !Но с времето ще идбледнеят !!!Е стига да можеш да не мислиш за това постоянно!А сърцето то винаги напомня със раната си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...