Кама-Сутрешна драма
Нощта бунтовно се развихри.
И също тъй бунтовно спря.
Червото скритичко притихна
в очакване на сутринта.
Събудихме се. Беше гола.
А аз по-дървен отпреди.
Досущ стрела ме бе пробола,
и пустият му гъз пърди.
Целунах те. Ръка прокарах
по гладкото ти дюс бедро.
А в мене извор се отваря.
Към порцеланово ведро.
Целуна ме. Дори повтори.
Обичаше сега и тук.
А в мене дяволът се бори.
Изтичане на газ със звук.
Ръката ти сама увисна.
Насред надлежния чатал.
Горещата вълна ме плисна.
Със аромата на фекал.
И стана тихо. Като в църква.
Във нас се скърши любовта.
А част от мене беше мъртва.
На изхода към вечността.
Ти стана рязко. И излезе.
Прискърца някаква врата.
Метаболизмено полезно
Било срането сутринта.
Закрачих бързо. Но болеше.
Почти насън едва дотътрих.
Вратата на клозета беше.
Заключена. Със тебе вътре.
.................................
(Уилмаааааааааааа!)
:)
П.П. Ето и изображение на Бога на Свещения Напън:
© Тома Кашмирски All rights reserved.
)
