Jul 31, 2011, 7:14 PM

Камбанен зов на древни катедрали

  Poetry » Love
1.7K 0 11

 

С камбанен зов на древни катедрали

 

Кажи, коя си ти? Защо ми си?

Не искам вече в мене да живееш!

Любов родена от компромиси…

с какво сърцето ми ще сгрееш?

 

Затуй: „Иди си бледа светлина“,*

аз искам в пламък пак да се превърна.

Не мога с твойта хилава луна,

Вселената отново да обгърна.

 

Ти истинското чувство изгори

когато моста между нас запали.

Но друга обич  храм ще сътвори

с камбанен зов на древни катедрали.

 

 

*Текст от стара градска песен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • ! Докосна ме! Поздрав!
  • Продължава да звучи този камбанен зов на древни катедрали и след прочита!
    Хубаво!
  • Радвам се, че ви е харесало. Компромисите в любовта са като некачествено затворени пробойни на кораб, които всеки момент могат отново да се отворят и да го потопят.
  • Компромис?В любовта?Тогава ...не е любов!Поздрав!
  • Харесах и аз
    Много!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...