Sep 18, 2007, 4:43 PM

Камбанен звън

  Poetry
1.5K 0 5
Камбанен звън

Камбанен звън...
след него тишина,
разкъсват се от скръб душите
на хиляди парчета самота
и страх, че смисълът избягал е от дните.

Камбанен звън...
отново тишина
разлива се като отрова в мрака.
Що значи някаква сълза сега,
когато цялото небе заплака.

Камбанен звън -
най-тъжното сбогуване с нощта.
Последен звън...
Остана само тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...