Nov 12, 2011, 6:50 PM

Камикадзе

  Poetry
977 0 21

 

Вече узря топлината.

Голи са всички табута.

Няма какво да очаквам –

всичко е тук и се случва.

 

Пълен съм с теб и преливам.

Знаеш ли как те погълнах?

Просто е пещерно дива

жаждата да те изпълня.

 

Зная какво те влудява.

Искам със вик да ме сринеш.

Мога следа да оставя

в твоята кръвна картина.

 

Стискаш очи до припадък.

Стискам те, гроздова, сочна.

Пълно е между бедрата.

Жив съм! А ти си порочна.

 

Мога света да катурна.

Но предпочитам във тебе.

Ти си окото на бурята.

Аз го взривявам със себе си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...