12.11.2011 г., 18:50

Камикадзе

976 0 21

 

Вече узря топлината.

Голи са всички табута.

Няма какво да очаквам –

всичко е тук и се случва.

 

Пълен съм с теб и преливам.

Знаеш ли как те погълнах?

Просто е пещерно дива

жаждата да те изпълня.

 

Зная какво те влудява.

Искам със вик да ме сринеш.

Мога следа да оставя

в твоята кръвна картина.

 

Стискаш очи до припадък.

Стискам те, гроздова, сочна.

Пълно е между бедрата.

Жив съм! А ти си порочна.

 

Мога света да катурна.

Но предпочитам във тебе.

Ти си окото на бурята.

Аз го взривявам със себе си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...