Имам чувството, че съм крайпътен камък…
Имам чувството, че съм студена, твърда като него,
Имам чувството, че не изпитвам нищо.
Страх ме е, защото теб те няма,
Но най-лошото е, че те няма тук, в сърцето ми,
Защо те забравям, кажи,
Защо дори не ме боли,
Защо съм като камък, студена и твърда,
Защо дори не знам дали сърцето ми мърда…
Тупти ли то, питам сега,
Възможно ли е да съм в такава беда!?