28.01.2007 г., 13:18

Камък

1.1K 0 2

 

Имам чувството, че съм крайпътен камък…

Имам чувството, че съм студена, твърда като него,

Имам чувството, че не изпитвам нищо.

Страх ме е, защото теб те няма,

Но най-лошото е, че те няма тук, в сърцето ми,

Защо те забравям, кажи,

Защо дори не ме боли,

Защо съм като камък, студена и твърда,

Защо дори не знам дали сърцето ми мърда…

Тупти ли то, питам сега,

Възможно ли е  да съм в такава беда!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...