Камъка
Стискаш силно камъка в ръката
и подритваш всичките окапали листа.
Вървиш си бавно из гората,
но някак все забравяш, че реално ти си там.
И с камъка жертви си набавяш,
със които да се нагостиш.
И пак със него огъня наклаждаш,
със който ще се сгрееш ти.
Вярно, камъкът ти служи ден след ден
и ти на него си отдаден - убеден,
че камъкът само мисли ти доброто
и че е перфектния за теб.
Но камъкът превърна се във камъче,
заседнало във твоята обувка,
което все ти пречи и досажда,
спъва те на всяка крачка.
Но вече, спънат, виждаш пак листата -
колко са красиви и изящни те,
банално, но това го знаят и децата -
листът побеждава камъка не със груба сила,
а със това че просто го обвива!
© Вико All rights reserved.
Много хубаво стихотворение, Вико!
