Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше
Сърцето лудо биеше a капките звъняха
Моментите с нея само в спомените бяха /х2
Вятърът изтриваше образа и от очите ми
Нейните виждах само в мечтите ми
Скитах се търсенето измори ме
Под дъжда отчаяно виках - „намери ме”
Прекалено дълго търсих красотата ...