По кожата ми капки дъжд
светлеят като изкупление.
И - като устните на мъж -
предлагат някакво спасение.
Какво ми шепнат, аз не чувам,
ала щастливо се усмихвам.
Достатъчно е! Съществувам!
И миналото в мен притихва.
Как всички гледат ме сега
със непресторена възхита.
А капките са дъжд - тъга,
валяла нежно от очите.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
