Картина
Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал
в света изменчив няма да намери,
а образи прекрасни бе създал...
Ръката му неволно потрепери.
За миг се спря, от мисъл осенен -
та тя отдавна вече съществува -
богинята на залеза червен,
дошла в съня му. Ще я нарисува.
Под четките, на бялото платно
мечтата оживя във форми чисти,
блестяща, по-омайна от вино.
Очите и искряха като истински.
В безлунна нощ, по-черна от пръстта
художникът, сломен от самотата,
картината погледна и видя
богинята как слиза от стената.
Неземно чудо, бяс, среднощен вик...
Тя, неговата сбъдната молитва
към него сведе светлия си лик,
прошепна му "прости, аз друг обикнах".
С любов, от светлина я бе създал.
Къде ли друг могъл е да я види?
Сърцата са свободни - бе разбрал
творецът. И я пусна да си иде.© Вики All rights reserved.
