Jul 29, 2010, 10:24 PM

Картон

  Poetry
698 0 2

говори ми

докато тя отваря

всички кутии

с картонените си устни

вчера беше богиня

днес е бълха

скача от тема на тема

всички говорят

с нея

за нея

зад нея

класически паразит

говориш ли

или пак халюцинирам

че ми звъни

телефона

късно е за сладолед

не върви така

да ближем

без тема на разговор

воайорството на

уличните лампи

също е възмутително

не спирай да говориш

моля те

разкажи ми

ако трябва

за всичките ти жени

просто ми говори

иначе тя

ще се върне

облечена като мен

спря да говориш

значи пак закъсняваме

само още 5 минути

не знам къде ми е

усмивката за излизане

онази целофанената

знаеш я

всички я знаят

без нея

ще ми се смеят

бълхите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...