Jul 29, 2010, 10:24 PM

Картон

  Poetry
695 0 2

говори ми

докато тя отваря

всички кутии

с картонените си устни

вчера беше богиня

днес е бълха

скача от тема на тема

всички говорят

с нея

за нея

зад нея

класически паразит

говориш ли

или пак халюцинирам

че ми звъни

телефона

късно е за сладолед

не върви така

да ближем

без тема на разговор

воайорството на

уличните лампи

също е възмутително

не спирай да говориш

моля те

разкажи ми

ако трябва

за всичките ти жени

просто ми говори

иначе тя

ще се върне

облечена като мен

спря да говориш

значи пак закъсняваме

само още 5 минути

не знам къде ми е

усмивката за излизане

онази целофанената

знаеш я

всички я знаят

без нея

ще ми се смеят

бълхите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...