Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
Feb 25, 2008, 1:13 AM

Катедрали на скръбта... 

  Poetry
1009 0 18

               *           *           * 

 

На мозъка в затворените кътчета,
като розите разпукват се на части,
покълват спомени от стръкчета
избуяват сетне в диви храсти...
Преплитат клоните затворени,
издигат кули с колебания,
пуснали дълбоко корени
в преживяна радост и страдания...
Така потичат в сетивата,
а болките във вените изтръпват,
примира в спазмите снагата
и тихо във душата се промъкват...
А там... обезкрилени птици
възкръсват в тъмното с кошмарите,
гаснат писъци в зениците,
изпепелени кръстове в олтарите...
Душите наранени плачат,
изгубили те свойте половини,
сърца, превърнати в сирачета,

пътища,  изгубили в незримото...

Прилепи със гарвани се любят,
крещят на мъртвите в ушите,
и ехото, от Оргиите луди,
гнои... във раните на дните...
И омразата там зида дигите,
изправя крепостни стени,
размива във безверие религиите
и ни се смее отстрани...
И пак се чупят спомени на късове,
изпръхват по стените като плесен,
а в новите души коват се кръстове,
окъпани... от жални песни...
А болките с тъгите се преплитат
и истините още неразбрали,
че гарвани над мъртвите прелитат ли,
скръбта... им вдига катедрали...

 

              *          *          *

© Валентин Желязков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вече нямам думи...!!!
  • Много е хубаво!...
  • А аз не се радвам! Покърти ме! Апокалиптично усещане за безсмислено безвремие...
  • Благодаря на всичи, които прочетоха този стих.Радвам се, че бяхте тук!
  • Страхотен стих!Браво!
  • Поздравления!!!
  • Много силен стих!!!
  • ,,сърца, превърнати в сирачета,''

    Силно!
    Поздрави!
  • Докосваш и замисляш!
  • Обичам твоите стихове.Винаги интересни и вълнуващи.Винаги.
  • !!!!Не спирам да ти се възхищавам!За мен е огромно удоволствие,че те чета!Благодаря ти!Поздрав!
  • "А болките с тъгите се преплитат
    и истините още неразбрали,
    че гарвани над мъртвите прелитат ли,
    скръбта... им вдига катедрали..."
    Катедрално изплакано!
    Валентино!
  • ...А болките с тъгите се преплитат...
    и скръбта им вдига катедрали...
    Изключително стойностна Поезия!Страхотно!
    с обич, Валентин.
  • Браво, дано всичко се разпука,
    нали пролет на прага ни чука...!!!
    Страхотен си, като...катедрала!!!!
  • Силно и докосващо!Браво!
  • "На мозъка в затворените кътчета,
    като розите разпукват се на части,
    покълват спомени от стръкчета
    и избуяват в диви храсти..."

    Обичам диаболичното ти словото, Поете! Всеки твой стих ме пренася в някакво друго измерение... Картините, които рисуваш, са невероятно осезателни! А тези "катедрали на скръбта" наистина се "разпукаха на части в мозъка" ми... Поклон, Поете!
  • Поздрави!!!
  • Харесах метафоричния изказ в този стих.
    И дълбокия му смисъл. Поздрав, поете!
Random works
: ??:??