Apr 9, 2013, 9:53 PM

Катеричките

  Poetry » Parody
1.6K 0 1

                                                                  Катеричките

 

                                       Предизборно стихче за недорастнали деца.

 

                                 Катерички рунтавелки, със опашчици къделки...

                                 Търся ги със поглед отдалече.

                                                                     Не ги видя по клоните вече!

                                 По Дървото на Живота да прескачат

                                                                      весели, щастливи и игриви!

                                 Нанизали са ги на шиш, да ги пекат живи...

                                 Червени въглени под тях горят!

                                 Вместо жаравата да препикаят

                                                                      и огънят под тях да угасят,

                                 хапят се една със друга,

                                                                    цвърчат от болка и... спорят...

                                 Със споровете си огласят

                                                                      мръсночервения простор,

                                 но... "консенсус" не намират

                                                                       в празен, безполезен спор:

                                От коя боя да бъде новото Зверче,

                                                                  което пак на жар ще ги пече...

 

                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не може без катерички рунтавелки... Важното е да са близко до върха. Поздравления асоциацията!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...