9 апр. 2013 г., 21:53

Катеричките

1.6K 0 1

                                                                  Катеричките

 

                                       Предизборно стихче за недорастнали деца.

 

                                 Катерички рунтавелки, със опашчици къделки...

                                 Търся ги със поглед отдалече.

                                                                     Не ги видя по клоните вече!

                                 По Дървото на Живота да прескачат

                                                                      весели, щастливи и игриви!

                                 Нанизали са ги на шиш, да ги пекат живи...

                                 Червени въглени под тях горят!

                                 Вместо жаравата да препикаят

                                                                      и огънят под тях да угасят,

                                 хапят се една със друга,

                                                                    цвърчат от болка и... спорят...

                                 Със споровете си огласят

                                                                      мръсночервения простор,

                                 но... "консенсус" не намират

                                                                       в празен, безполезен спор:

                                От коя боя да бъде новото Зверче,

                                                                  което пак на жар ще ги пече...

 

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не може без катерички рунтавелки... Важното е да са близко до върха. Поздравления асоциацията!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...