9 апр. 2013 г., 21:53

Катеричките

1.6K 0 1

                                                                  Катеричките

 

                                       Предизборно стихче за недорастнали деца.

 

                                 Катерички рунтавелки, със опашчици къделки...

                                 Търся ги със поглед отдалече.

                                                                     Не ги видя по клоните вече!

                                 По Дървото на Живота да прескачат

                                                                      весели, щастливи и игриви!

                                 Нанизали са ги на шиш, да ги пекат живи...

                                 Червени въглени под тях горят!

                                 Вместо жаравата да препикаят

                                                                      и огънят под тях да угасят,

                                 хапят се една със друга,

                                                                    цвърчат от болка и... спорят...

                                 Със споровете си огласят

                                                                      мръсночервения простор,

                                 но... "консенсус" не намират

                                                                       в празен, безполезен спор:

                                От коя боя да бъде новото Зверче,

                                                                  което пак на жар ще ги пече...

 

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не може без катерички рунтавелки... Важното е да са близко до върха. Поздравления асоциацията!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...