Като червено вино
Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен,
от моето любовно вино окрилен.
Сега пак в ъгъла на кръчмата седиш
и като чаша старо вино
изпиваш ме...
до дъно, до горчилката последна.
И пак проклинаш ме,
но искаш още...
Като стар пияница,
копнееш ти за глътката поредна.
И капките обираш със език,
изстискваш всеки миг
от вените червени.
И търсиш пак да вкусиш,
поне още веднъж,
...сърцето изцедено.
© Светла Димитрова All rights reserved.
