Като червено вино

Apr 9, 2012, 1:33 PM

Poetry » Love

691 0 3

Вдигни бокала за последен път,

отровата да се разлее в твойта плът.

И ревноста да вземе свойта дан,

пиянските брътвежи да останат само там,

където беше от мен опиянен,

от моето любовно вино окрилен.

Сега пак в ъгъла на кръчмата седиш

и като чаша старо вино

изпиваш ме...

до дъно, до горчилката последна.

И пак проклинаш ме,

но искаш още...

Като стар пияница,

копнееш ти за глътката поредна.

И капките обираш със език,

изстискваш всеки миг

от вените червени.

И търсиш пак да вкусиш,

поне още веднъж,

...сърцето изцедено.

Please sign in with your account so you can comment and vote.