Като фея
Като малка фея без крила съм
и се моля реалността ми да е само сън.
Крилата ми прекършени са и понякога боли,
раните по тях са от хиляди мъжки лъжи.
Чужди ръце ме докосват, но тръпка няма,
сълзите ми вливат се в една дълбока яма.
Сърцето дупка има от всички изневери.
Така и не можа любовта до днес да намери.
Като фея без крила съм и без надежда,
разумът на тази мисъл отново ме навежда.
Душата няма остана след всичко, което почувства.
Престорена страст и фалшива любов се наложи да чувства.
Като на кукла сърцето ми се превърна в лед,
някъде вляво е, не бие, не вижда път занапред.
В очите ми кристали падат вместо сълзи.
За вас, мъжете, не струват нищо, нали?
© Лилия All rights reserved.
