Като хора да се разделим
Дали се провалих със тебе?
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи,
че общ ще е до края пътя.
Направили сме твърде малко крачки,
а в нас достатъчно е мътно.
И може би спестили сме умора
на устремените си, тупкащи сърца.
Сред изобилие с лица и хора...
непревърнала се в плам искра.
И нека не поглеждаме виновно,
бодящо във отсрещните очи,
ръка в ръка приятелски да сложим
и като хора да се разделим.
© Деян Димитров All rights reserved.
