Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите,
поглед впил в заснежения в утрото скален сив връх
и утихна след миг на тревата блажен, безразличен –
един лист пожълтял, непотребен, останал без дъх.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
