"Обичай." -
прошепва тя
и цветето в душата ми
разцъфва.
Запяват птиците -
за изгрев,
за деца
и смях,
живота ни пречистващ.
Оная болка,
с която се родих,
която ме изяждаше
без жал -
отиде си,
като река
в морето от любов
се вля.
И ето ме
пречистена,
сияеща,
добра.
Оздравях
от егото
и от света.
Обичам
като любовта.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
