"Обичай." -
прошепва тя
и цветето в душата ми
разцъфва.
Запяват птиците -
за изгрев,
за деца
и смях,
живота ни пречистващ.
Оная болка,
с която се родих,
която ме изяждаше
без жал -
отиде си,
като река
в морето от любов
се вля.
И ето ме
пречистена,
сияеща,
добра.
Оздравях
от егото
и от света.
Обичам
като любовта.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
