Притихваш в дланите ми като птица
Усмихваш се невинно-закачлива.
Но този израз аз добре го знам!
Така се мъчиш често да прикриваш,
какъвто гаф си сътворила там.
Със интерес ме гледаш. Аз гадая.
След миг ще го разкрия, знам това.
От кухнята започвам – тъй играем
със тебе старата добра игра.
На загоряло не мирише. Значи -
насочвам се към кошчето за смет.
Но не – не виждам тук стъкла от чаши.
Дали ще имам днес такъв късмет?
Излизам на балкона и поглеждам -
изправно ли е нашето пране.
Да, едноцветно е, и тук изглежда,
наред е всичко, според мен поне.
В хладилника ще бъде вероятно.
Забравила си лед да заредиш?
Но не – ледът е там. Невероятно!
От смях започваш да пръхтиш.
Към банята насочвам се намръщен -
да се окъпя имам ли вода?
Разочарован и оттам се връщам,
къде е гафът – как да разбера?
Безпомощно заглеждам се във тебе.
Ти на дивана тръшкаш се от смях.
Изглеждам глуповато – като бебе,
във памперсите скрило своя "грях".
Ти хълцаш вече. К´во ти става днеска?
Подавам бързо чаша със вода.
Проклет да съм!... Ти с нова си прическа!!?
Очите ми били са на гърба!
Докосвам с устни милата главица,
за всяко наказание готов...
Притихваш в дланите ми като птица,
почувствала човешката любов!...
© Роберт All rights reserved.
