Като секвоя
Нестинарски пристъпвам в жаравата.
Самодивно разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли-мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм
илюзорно безплътна жена?
Сбирам в шепи сама, в незабрава,
билки росни и сбъдвам деня.
Онзи ден, в който болката, дивата,
във душата която гори,
ще прерасне във песен звънлива
и ще стигне до дивни земи.
Гдето свети звездицата, моята,
на обичната рожба сега
и където, същинска секвоя,
ще докосне във транс вечността.
Ще се слее с небето, безбрежното,
с полъх тих ще обгръща света,
ще възпява завинаги... прежното,
до мига... в който пак се родя.
© Таня Мезева All rights reserved.
