Като сянка ще те срещна
На моя взор дъхът е леден -
замръзват пустите пространства
и призракът нечакан странства,
отразен в лика ми бледен.
Надеждата дори се рони,
но и тя е опустяла.
Тя вдовица е бездомна
и на скръб и на раздяла.
Споменът за теб помръзва
в самота неутешима.
Вярата ми в теб възкръсва
болна, но непобедима.
Сякаш вятър посребрява
някогашните къдрици.
Сякаш минало възстава
в разширените зеници.
Ти си моя, но далечна.
Аз - една звезда неясна,
като сянка ще те срещна.
Ще горя и ще угасна.
© Младен Мисана All rights reserved.
