2 dic 2020, 16:01

Като сянка ще те срещна 

  Poesía
415 15 8

На моя взор дъхът е леден -

замръзват пустите пространства

и призракът нечакан странства,

отразен в лика ми бледен.

 

Надеждата дори се рони,

но и тя е опустяла.

Тя вдовица е бездомна

и на скръб и на раздяла.

 

Споменът за теб помръзва

в самота неутешима.

Вярата ми в теб възкръсва

болна, но непобедима.

 

Сякаш вятър посребрява

някогашните къдрици.

Сякаш минало възстава

в разширените зеници.

 

Ти си моя, но далечна.

Аз - една звезда неясна,

като сянка ще те срещна.

Ще горя и ще угасна.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако трябва да кажа нещо, то ще е това, което вече са го козали преди мен в коментарите си...
    Поезията ти е пристан... толкова топлота и нежност...
    !
  • Няма как да не го поставя в "Любими"! Твоята любовна лирика често има привкус на тъга и нежност, което и придава още повече красота и естетика! Поздравявам те най-искрено, Младене!
  • Всяко докосване до любовната ти лирика е неповторимо пътуване в неземни пространства... И този път беше удоволствие, Младене! Благодаря ти!
  • Красива лирика! Поздрав!
  • Само една влюбена душа облъчва и отразява резонансите на чувствата!
    И само тя е пулсар в лиричните пространства на любовта!
    Толкова ми хареса, че вече е в Любими!
    Браво, Младен!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Красиво и мистично. Харесвам твоите метафизични стихове, Младен, отнасят ме в друго измерение.
  • Хубаво е да може да избираме какво да помним. АЗ още тренирам.... Много сакрално, Младене!
Propuestas
: ??:??