(като сън...)
При теб ще идвам все по-кратко вече
за малко... и съвсем ще избледнея...
със миналото старо, надалече,
в забравен акварел ще се разлея...
Насън ще те целувам все по-рядко
и утрото ти няма да копнее,
и в мислите ще те обичам кратко -
за теб денят ми няма да се смее.
Дори без сбогом, сбогом ще почука
на твоята врата полека в мрака
и ако в този миг си всъщност тука,
едва ли ще го караш да те чака.
На думи всичко става много лесно,
а мислите ранени бавно крачат...
И колкото да се кълнем погрешно,
не думите, а чувствата ни значат...
А някой ден ще се сбогуваш с мене
наместо с думи, с летни пеперуди,
пред друга ще застанеш на колене
и нечий смях до теб ще се събуди...
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-555950
© Нели Господинова All rights reserved.
