При теб ще идвам все по-кратко вече
за малко... и съвсем ще избледнея...
със миналото старо, надалече,
в забравен акварел ще се разлея...
Насън ще те целувам все по-рядко
и утрото ти няма да копнее,
и в мислите ще те обичам кратко -
за теб денят ми няма да се смее.
Дори без сбогом, сбогом ще почука
на твоята врата полека в мрака
и ако в този миг си всъщност тука,
едва ли ще го караш да те чака. ...