Като вятър
Ще легна до очите ти затворени,
ще ти подскажа как да ме сънуваш.
Ще те галя с меки, топли длани,
покой да нямаш, да не ме забравяш.
И всяка вечер това ще се повтаря,
ще идвам скришно там, до теб, докато спиш.
И всеки сън съзнанието ти ще отваря,
как ти мен все повече и повече ме търсиш.
Не ти желая всичко хубаво.
Нима ти всичко би могъл да имаш, ако нямаш мен?
Желая ти сънища от хубави, по-хубави,
всеки път като се будиш да жалееш, че не съм във твоя ден.
© Саня Георгиева All rights reserved.
