Като във филм на Чаплин
Пак е утро като всеки ден.
Пак очаквам влакът да ме вземе.
България е пак изцяло в мен.
Пак се боря с делнични проблеми.
Пак подреждам пешките пред царя.
Пак се припознавам във една.
Пак молитва кратка преповтарям,
пак за дом и родната страна.
Пак ще се отдам на сто процента.
Ще чакам пак да дойде вечерта.
Пак мечтите ще пропадат в бездна.
Пак ще съм с пари и без душа.
И пак, и пак върти се колелото.
Пак нервите се късат от растеж.
Пак си разпиляваме живота
и пак от нечий гномски интерес.
Сякаш сме във филм на Чарли Чаплин.
Конвейери без усещане за ден.
За тази машиналност има наплив,
ала роботът е създаден, не роден.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
