Катюша
Луната изгрява отново
и пак е неделя следобед,
и пак е потънал в олово,
светът, в поредната пролет.
В Русия се бият руснаци,
в Русия убиват се братя!
Маршируват на роти казаци,
а бомби разкъсаха Катя.
Украйна е всъщност Русия,
и Катя е всъщност рускиня,
кажете ми, как да не пия,
мастика и водка със диня?
Най-честно се пие от мъка!
Най-истинско, редно е някак!
Под лъжичката нещо ти тъка,
в сърцето замръзнал е крясък!
Не може, не бива, не става,
безумно е някак по пости,
във наша, славянска държава
дявол да идва на гости.
А Катинка беше решила
да гледа Тургенев в неделя,
и рокля си беше ушила,
пък някой я подло застреля.
Откъсна и с бомба краката,
в кръвта си лежеше безмълвна,
опита да диша горката,
смъртта я бавно погълна,
а тя имаше вече билети,
и рокличка имаше даже,
а нечии там самолети,
Катюшка, решил някой да смаже...
Но Катя не е в боя самичка.
Има още Катюши!
Само че тя беше добричка,
а ония Катюши са лоши...
© Лебовски All rights reserved.
