Аз казах ли ти, че така ще стане..
Ще тънеш в мъка всеки ден.
Аз казах ли, че само спомен ще остане..
Върви, недей се връща ти при мен.
Очите ми - кафе, ще помниш,
гласа ми само във съня ехти,
на сън ти всяка вечер ще ме гониш..
Аз казах ли ти, че ще те боли?!
Прегръщаш ме (не можеш да ме стоплиш),
далеч отивам си от тебе аз.
Не се опитвай даже да ме гониш!
Загуби ме отдавна... в онзи час.
Не съжалявам аз, че страдаш ти по мене.
Предупредих те още във началото.
Не спря! А трябваше на време...
Разбих ти аз сърцето, цялото.
© Петя Петрова All rights reserved.