Във София клек-шопове дал бог бол,
клякаш и хоп във джобчето кутийката без бандерол,
друг кляка - дозата си взима.
Тъй всеки божи ден през
пролет, лято, есен, зима.
А собственикът поохранен сълзи рони,
че бил с протрити панталони,
В чужбината далечна щял да бяга,
та бизнесът тук крета и не му приляга.
Е, с полицията бъбри на по чашка,
К'во да правиш - съдба безрадостна бедняшка,
в дъжда на риска не чупи той хатър, ...