Във София клек-шопове дал бог бол,

клякаш и хоп във джобчето кутийката без бандерол,
друг кляка - дозата си взима.
Тъй всеки божи ден през
пролет, лято, есен, зима.

А собственикът поохранен сълзи рони,
че бил с протрити панталони,
В чужбината далечна щял да бяга,
та бизнесът тук крета и не му приляга.

Е, с полицията бъбри на по чашка,
К'во да правиш - съдба безрадостна бедняшка,
в дъжда на риска не чупи той хатър,
над него винаги отворен е в услуга мутренски чадър.

Само някой да посмее,
пък бил дори и депутат,
пръст да сложи в далаверата на този тарикат,
гаргите долитат вкупом,
"запечатват" шопа тъй,
че нищичко не можеш да съзреш и с лупа!

За пет минути спретват протокол -
няма ни трева, ни дрога,
ни кутийчица без бандерол.
Пък този, който се оплаче, ако и депутат,
може някой да го ступа!
Така се прави бизнес -
в протрити панталони пачките се трупат!

На осмелилия се волен депутат,
Прокурорът ще размаха пръст,
изправил целия си ръст,
съдии и дела ще го задъвчат
с едно едничко мото:
Такива трябва да се мачкат,
такива трябва да се тъпчат!

13.10.2015
София