Клетка
Недей ми дава свобода. Не ме щади.
Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл
коварно устните ми превземи...
Не искам път, простор или посока.
С очите си във мен ще прободеш
сърцето – недолюбено и голо.
Дори на Дявола да го дадеш –
за милост не очаквай да се моля.
На кръст ме оковавай всеки път,
когато в мен змията проговори.
Ръцете ти едва ли ще я спрат –
тя иска плът и огнени простори.
Поробена, във стих ме заключи.
Омайно във словата си ме вплитай.
Не искам свобода. Не ме щади.
Но пуснеш ли ме... знаеш, че... отлитам.
© Ева Корназова All rights reserved.
