26.05.2009 г., 8:45 ч.

Клетка 

  Поезия
883 1 15

Недей ми дава свобода. Не ме щади.

Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл

коварно устните ми превземи...

Не искам път, простор или посока.

 

С очите си във мен ще прободеш

сърцето – недолюбено и голо.

Дори на Дявола да го дадеш –

за милост не очаквай да се моля.

 

На кръст ме оковавай всеки път,

когато в мен змията проговори.

Ръцете ти едва ли ще я спрат –

тя иска плът и огнени простори.

 

Поробена, във стих ме заключи.

Омайно във словата си ме вплитай.

Не искам свобода. Не ме щади.

Но пуснеш ли ме... знаеш, че... отлитам.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??