Клетка
Недей ми дава свобода. Не ме щади.
Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл
коварно устните ми превземи...
Не искам път, простор или посока.
С очите си във мен ще прободеш
сърцето – недолюбено и голо.
Дори на Дявола да го дадеш –
за милост не очаквай да се моля.
На кръст ме оковавай всеки път,
когато в мен змията проговори.
Ръцете ти едва ли ще я спрат –
тя иска плът и огнени простори.
Поробена, във стих ме заключи.
Омайно във словата си ме вплитай.
Не искам свобода. Не ме щади.
Но пуснеш ли ме... знаеш, че... отлитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
