Клетва
Къс земя ми стига
за да се почувствам твоя.
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига,
да ме наречеш свидна дъще моя,
да ми кажеш любима.
И радостта ще ме погълне,
ще ме окъпе в твоята любов.
Къс земя... да стъпя и сърцето да отдам
на тебе, земьо родна.
Сърцето ми трепти от дъхът ти чуден.
Стига къс земя, за да остана в тебе
и високо, мило, родна да те нарека
моите чувства са взаимност
на достойност, вяра и любов.
Тези чувства ще ми стигнат
ще вървя по тебе горда
и знамената ще развея силно.
Защото съм се клела в тебе
още в майчината люлка.
© Йонка Янкова All rights reserved.
