May 25, 2006, 7:42 AM

клуб "Варварски дни"

  Poetry
782 0 2
Запиши се в нашия клуб.
Ние трябва да влияем на мозъци,
да изкореним глупостите,
които знаят всички навън.
Какво лошо има в това?!
Запиши се в нашия клуб.
Идва ново време.
Земята се тресе.
Децата ни сричат измислици,
а децата са нашето бъдеще.
Нека да ги накараме да разберат,
че 3 е 1, че 10 е нула.
Нека ги научим, че порното е за деца.
Те трябва да разберат, че идва времето!
Те трябва да са готови за варварски дни.
Те са длъжни да познават кръвта!
Запиши се в нашия клуб!
Нека изгорим кръстовете.
Те трябва да знаят!
Всички трябва да знаят!
След време ще са ни благодарни,
Че им казахме:
“Проклетите букви са глупост,
важно е да знаяете как
се пръска череп само с приклад,
как се удря точно в слепоочие.
Запиши се в нашия клуб!
Ела при нас!
Избягай от лъжата.
Идва варварско време.
Земята се тресе!
Децата ни сричат измислици!
Но утре...
Те ще убиват лесно и бързо,
и ще бъде чудесно,
и дяволски нужно!
Ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изтръпнах!
  • Не го разбрах!
    Настръхнах"важно е да знаяете как
    се пръска череп само с приклад,
    как се удря точно в слепоочие."
    Какво те провокира да го напишеш???

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...