КЛЮЧЪТ НА СЪДБАТА
На село си намерих ключ,
захвърлен, грозен и ръждясъл.
Подминах го, но после изведнъж,
наведох се, и взех го вяло.
Погледнах го и на часа,
през мен премина мисъл явна:
"Това не е ли онзи ключ,
ключът, отключващ ми съдбата?
Това ключе, о, Боже мой,
захвърлено и омерзено,
е сбрало в себе си безброй
любов и мъка преживени!"
Положих го във топлите си длани,
погледнах го с надежда и възторг,
и пожелах си, вечно да ме брани
от всяко зло във тоз живот.
И пожелах си да раздавам,
късмет и радост, светлина,
да мога с него да отключвам
ДОБРОТО във човешките сърца!
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Скрий го надълбоко, до сърцето си,
нека пази те от сили зли,
че имаш вяра в душата си,
а щом я имаш, ти ще победиш!
Прегръщам те за този стих!
-
Не зная дали имам такова ключе, но искрено се надявам да намеря!!!
Поздрави, Таня!!! -
Хубаво!
-
Благодаря ви приятели!
Нека всеки намери своето ключе ! -
Отключи още едно сърце с ключето си Таня.
Прекрасен стих. -
Много ме рзвесели със стихотворението си.Написала си го със цялата си душа и си личи.Прекрасно е!!
-
Пази си ключето,много хора имат нужда от теб и от доброто в сърцето ти!
-
Благодаря ти, Таня за този ключ, за топли длани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
късмет и радост, светлина,
да мога с него да отключвам
ДОБРОТО във човешките сърца!
Поздрави за прекрасния стих Таня!