КЛЮЧЪТ НА СЪДБАТА
На село си намерих ключ,
захвърлен, грозен и ръждясъл.
Подминах го, но после изведнъж,
наведох се, и взех го вяло.
Погледнах го и на часа,
през мен премина мисъл явна:
"Това не е ли онзи ключ,
ключът, отключващ ми съдбата?
Това ключе, о, Боже мой,
захвърлено и омерзено,
е сбрало в себе си безброй
любов и мъка преживени!"
Положих го във топлите си длани,
погледнах го с надежда и възторг,
и пожелах си, вечно да ме брани
от всяко зло във тоз живот.
И пожелах си да раздавам,
късмет и радост, светлина,
да мога с него да отключвам
ДОБРОТО във човешките сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
