Apr 9, 2012, 10:40 AM

Клюкари

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Клюкарите са хора жалки,
лишени са от срам и свян,
бъркат се в животите човешки
и интриги създават всеки ден.

Мислят се за велики,
а всъщност са нищожни.
Слуги на дявола са те,
а студените им сърца
със завист и злоба,
изпълнени са те.

Хей, клюкари, чуйте Вий.
В къщите си стойте
и клюките оставете.

По-добре на църква идете
и с молитва свята на Господ
се помолете,
за да Ви излекува Той 
от тая злоба дяволита.
Та в хора порядъчни се превърнете,
добри дела вършете
и нас на мира оставете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...