Книжчице чудата,
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя,
първо тебе диря.
Нежно ми говориш
и с уста си свиря.
С теб пътувам лесно
по света различен,
в приказки и песни
съм герой обичан.
С теб мечтая, дишам,
плача и се смея,
че без теб не искам
скучно да живея.
Книжко, теб жадува
мойто сърчице,
волно да лудува,
с теб да порасте!
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
