Книжчице чудата,
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя,
първо тебе диря.
Нежно ми говориш
и с уста си свиря.
С теб пътувам лесно
по света различен,
в приказки и песни
съм герой обичан.
С теб мечтая, дишам,
плача и се смея,
че без теб не искам
скучно да живея.
Книжко, теб жадува
мойто сърчице,
волно да лудува,
с теб да порасте!
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
