Книжчице чудата,
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя,
първо тебе диря.
Нежно ми говориш
и с уста си свиря.
С теб пътувам лесно
по света различен,
в приказки и песни
съм герой обичан.
С теб мечтая, дишам,
плача и се смея,
че без теб не искам
скучно да живея.
Книжко, теб жадува
мойто сърчице,
волно да лудува,
с теб да порасте!
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
