Коафьорка ( посветено )
( На Рени - с обич! )
Е, вчера, 'начи, съ риших - ша съ пудстрижа!
Коя да търся? Ми... чи тя била ду мен -
фризьорката ми, Пенка, и с буятъ
ш' мъ напрай СВИТОВИН коафьорски маникен.
Ма 'начи, викам й: "Ей, Пениии, глей ‘ся,
то, знаиш - кату слама ми й кусатъ,
ма ти ‘ш са справиш с нея, как - ни знам,
ша я упрайш някак - ‘ора да ни плаша!"
Тя ‘зе си ножицата яка и... почнА.
СтригА, та чак под нокти припутИ са.
То бива слама - цяла кошница една,
и тя със мени май... си ‘зе билята.
Пък посли малку мисли и... риши
с цвита на моркува градински ша мъ вАпца.
Пък аз и викам: "Пенче, глей ‘ся,
то някуй можи за трушия да мъ сбЪрка".
Пък тя спукойну мажи и реди:
"Ти, миличка, не си бери гайлету.
Кога си свежа, си по-‘арната мома -
‘ш та схрускат още ( хихи*) на пулету!".
Склоних де, де ши ида аз.
Ма викам ви - ей тва е то фризьорка!
Колаи всякакви намира за моми,
та някоя сама да ни ‘артиса белким.
Та... тъй сига! Вий знайти Пениту от мени.
Ай, бЕгайти при нея, че е ФЪРСТ!
Спокойну де! За вас ши си намери времи,
че готина е мацката... от РАЗ!
© Петя Кръстева All rights reserved.
