Когато
КОГАТО
Когато спра пред други да се кръстя
във храма на умрелите надежди.
Пред себе си навярно ще възкръсна,
за да родя мечтите си безбрежни.
Когато разбера, че позволявам
само на вятъра да ме пронизва
и сякаш безвъзвратно помъдрявам,
щом скука делниците ми нанизва.
Когато скъсам старите окови,
фалшиво дрънкащи като бижута.
Когато заменя очите с нови,
и в чужди джапанки не съм обута.
Когато разкрася се със червило,
без в криво огледалце да се взирам.
Когато се сдобия със мерило
за верността, а трудно я намирам.
Когато хвърля всички умни книги,
назаем взети тайно от живота.
И някък събера чутовни сили
да върна заемите си до йота.
Когато се настроя да спортувам
и вляза в идеалната си форма.
Дали ще спра съвсем се вълнувам,
ще се превърна ли в културна норма?
И счупила перото си невръстно,
ще разделя от плявата сеното.
Дори и да е много, много късно...
Пред себе си навярно ще възкръсна.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
