КОГАТО
Когато спра пред други да се кръстя
във храма на умрелите надежди.
Пред себе си навярно ще възкръсна,
за да родя мечтите си безбрежни.
Когато разбера, че позволявам
само на вятъра да ме пронизва
и сякаш безвъзвратно помъдрявам,
щом скука делниците ми нанизва.
Когато скъсам старите окови,
фалшиво дрънкащи като бижута.
Когато заменя очите с нови, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up